План за действие за опазване на египетския лешояд в България за периода 2023-2032 г.

Снимка:

Дейности по проекта

  1. Изготвяне на план за действие за египетски лешояд (Neophron percnopterus Linnaeus, 1758)
  2. Организиране и провеждане на обществени обсъждания
  3. Организация и управление, мерки за информация и комуникация и подготовка на документация за възлагане на обществени поръчки
Neophron

Снимка:

Египетски лешояд

Neophron percnopterus (Linnaeus, 1758)

Царство Animalia
Тип Chordata
Клас Aves
Разред Accipitriformes
Семейство Accipitridae
Род Neophron

Малобройните представители на eгипетския лешояд, заедно с тези на останалите два вида лешояди в нашата природа, осигуряват стабилност на нашите екосистеми, а това от своя страна дава възможност човекът да получава необходимите му екосистемни услуги. Познати още като ‘санитарите’ на природата, лешоядите предотвратяват натрупването на токсини и премахват потенциалните резервоари на болести. Чрез своята подвижност разпределят хранителните вещества в различни местообитания и хранителната мрежа не губи трофични нива, и съответно няма загуба на енергия. По този начин лешоядите внасят баланс в екосистемите.

В миналото eгипетският лешояд е бил широко разпространен на територията на България, дори се е срещал по тепетата в Пловдив, но днес той е световно застрашен вид и е една от най-бързо изчезващите птици на планетата.

План за действие за периода 2023-2031 г.

  • План за действие за периода 2023-2031 г.

Описание на вида

Египетският лешояд е най-дребният от четирите вида лешояди, които се срещат в Европа. При възрастните индивиди оперението е бяло с черни махови пера, главата и шията в предната си част са без оперение, обагрени в наситено жълто-оранжеви цветове. На главата имат характерни за вида стърчащи, заострени пера, а опашката е с клиновидна форма. Младите индивиди са тъмнокафяви, като по върховете на перата имат светли петна.

1.55-1.70 m

Размах на крилете

55-65 cm

Дължина на тялото

51.6-2.1 kg

Тегло

10-15 г.

Продължителност на живот

На малки ята

Социално поведение

Разпространение и местообитания

Видът обитава обширни територии – Индийски и Арабски полуостров, Централна Азия, Южна Европа и Африка. В България обитава Източни Родопи, като това е най-предпочитаното място от вида, също така се среща и в Русенски Лом, Провадийско-Роякското плато и Източна Стара планина. В България обитава отворени хълмисти и нископланински територии. Гнезди на скали и скални ниши.

Хранене

Лешоядите са санитарите на природата и eгипетският лешояд не прави изключение. Основно се храни с мърша, но за разлика от по-големите представители, той набавя храната си и чрез ловуване на дребни гръбначни и безгръбначни като насекоми, ларви, жаби, гущери и дори сухоземни костенурки.

Изключително интeлигентен вид, който прилага ловкост и обмислени тактики при улавянето на плячката си. Наблюдения в Африка доказват, че при лов този вид използва „оръдия на труда“ като камъни, хвърляйки ги върху щраусови яйца, за да ги разчупи. Срещан е и по сметища в търсене на храна от органични отпадъци. Ловните му територии най-често са слабо урбанизирани места, долини и обширни ливади.

Размножаване

Видът е моногамен. Има едно поколение годишно през април–май, състоящо се от 1 до 3 яйца, които се мътят и от двамата родители. Местата, на които двойките избират да гнездят, са обикновено дълбоки ниши в скални масиви ориентирани изток-югоизток. В зависимост от терена гнездата биват два вида. Разположените в скална ниша се изграждат основно от кожа, пера и други леки материали, за разлика от тези, разположени на остри и стръмни участъци от скалите, за чието изграждане eгипетският лешояд използва клони с цел оформяне на стабилна основа. И двата индивида от брачната двойка участват в строежа на техния дом, който може да се използва дълги години наред, при условие че запази целостта си и не бъде заселен от други птици.

Миграция

Видът е далечен мигрант. През втората половина на март и началото на април пристига в България, а през септември младите и възрастните отлитат на юг, към Африка, за да прекарат зимните месеци там.

Заплахи

Природозащитно състояние

Застрашен подвид

Червена книга на Република България

Застрашен подвид

Международен съюз за опазване на природата (IUCN)

Приложение №1

Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция)

Приложение №2

Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания (Бернска конвенция)

Приложение №1

Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на дивите птици

Приложение №2

Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES)

Връзки

  1. Първи вариант на План за действие за опазване на египетски лешояд
  2. Формуляр за обратна връзка
  3. Форум
  4. Публикуван План за действие за опазване на египетския лешояд (Neophron percnopterus Linnaeus, 1758) в България за периода 2023 – 2032 г. на страницата на МОСВ.

Нормативна база

Новини

Подобни проекти