План за действие за опазване на египетския лешояд в България за периода 2023-2031 г.

Проектът е по приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, процедура „Изготвяне/актуализиране на планове за действие за видове“, финансиран от оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.” (ОПОС 2014 – 2020 г.), съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие. Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 294 120.00 лв., от които 15% (44 118.00 лв.) национално и 85% (250 002.00 лв.) европейско съфинансиране. Проектът включва изготвяне на план за действие за опазване на популациите на eгипетски лешояд (Neophron percnopterus).

Проект № BG16M1OP002-3.020-0024 „Разработване на план за действие за опазване на популациите на Египетски лешояд (Neophron percnopterus Linnaeus, 1758) за периода 2019 – 2028 г.“,

Снимкa: Рашид Рашид

Царство  Animalia
Тип  Chordata
Клас  Aves
Разред   Accipitriformes
Семейство  Accipitridae
Род Neophron

Египетски лешояд

Neophron percnopterus (Linnaeus, 1758)

Малобройните представители на eгипетския лешояд, заедно с тези на останалите два вида лешояди в нашата природа, осигуряват стабилност на нашите екосистеми, а това от своя страна дава възможност човекът да получава необходимите му екосистемни услуги. Познати още като ‘санитарите’ на природата, лешоядите предотвратяват натрупването на токсини и премахват потенциалните резервоари на болести. Чрез своята подвижност разпределят хранителните вещества в различни местообитания и хранителната мрежа не губи трофични нива, и съответно няма загуба на енергия. По този начин лешоядите внасят баланс в екосистемите.
В миналото eгипетският лешояд е бил широко разпространен на територията на България, дори се е срещал по тепетата в Пловдив, но днес той е световно застрашен вид и е една от най-бързо изчезващите птици на планетата.


Описание на вида

Египетският лешояд е най-дребният от четирите вида лешояди, които се срещат в Европа. При възрастните индивиди оперението е бяло с черни махови пера, главата и шията в предната си част са без оперение, обагрени в наситено жълто-оранжеви цветове. На главата имат характерни за вида стърчащи, заострени пера, а опашката е с клиновидна форма. Младите индивиди са тъмнокафяви, като по върховете на перата имат светли петна.

Размах на крилете
1.55-1.70 m

Дължина на тялото
55-65 cm

Тегло
51.6-2.1 kg

Продължителност на живот
10-15 г.

Социално поведение
на малки ята

Разпространение и местообитания

Видът обитава обширни територии – Индийски и Арабски полуостров, Централна Азия, Южна Европа и Африка. В България обитава Източни Родопи, като това е най-предпочитаното място от вида, също така се среща и в Русенски Лом, Провадийско-Роякското плато и Източна Стара планина. В България обитава отворени хълмисти и нископланински територии. Гнезди на скали и скални ниши.

Хранене

Лешоядите са санитарите на природата и eгипетският лешояд не прави изключение. Основно се храни с мърша, но за разлика от по-големите представители, той набавя храната си и чрез ловуване на дребни гръбначни и безгръбначни като насекоми, ларви, жаби, гущери и дори сухоземни костенурки.
Изключително интeлигентен вид, който прилага ловкост и обмислени тактики при улавянето на плячката си. Наблюдения в Африка доказват, че при лов този вид използва „оръдия на труда“ като камъни, хвърляйки ги върху щраусови яйца, за да ги разчупи. Срещан е и по сметища в търсене на храна от органични отпадъци. Ловните му територии най-често са слабо урбанизирани места, долини и обширни ливади.

Размножаване

Видът е моногамен. Има едно поколение годишно през април–май, състоящо се от 1 до 3 яйца, които се мътят и от двамата родители. Местата, на които двойките избират да гнездят, са обикновено дълбоки ниши в скални масиви ориентирани изток-югоизток. В зависимост от терена гнездата биват два вида. Разположените в скална ниша се изграждат основно от кожа, пера и други леки материали, за разлика от тези, разположени на остри и стръмни участъци от скалите, за чието изграждане eгипетският лешояд използва клони с цел оформяне на стабилна основа. И двата индивида от брачната двойка участват в строежа на техния дом, който може да се използва дълги години наред, при условие че запази целостта си и не бъде заселен от други птици.

Миграция

Видът е далечен мигрант. През втората половина на март и началото на април пристига в България, а през септември младите и възрастните отлитат на юг, към Африка, за да прекарат зимните месеци там

Заплахи

Природозащитно състояние

Червена книга на Република България
застрашен вид

Закон за биологичното разнообразие
Приложение №2 и №3

Международен съюз за опазване на природата (IUCN)
застрашен вид

Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни
(Бонска конвенция)
Приложение №1

Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания (Бернска конвенция)
Приложение №2

Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на дивите птици
Приложение №1

Конвенция за международна търговия със
застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES)
Приложение №2

Дейности по проекта

1. Изготвяне на план за действие за египетски лешояд (Neophron percnopterus Linnaeus, 1758)
2. Организиране и провеждане на обществени обсъждания
3. Организация и управление, мерки за информация и комуникация и подготовка на документация за възлагане на обществени поръчки



Източници

Закон за биологичното разнообразие
Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на дивите птици
Червената книга на Република България
План за действие за опазване на Египетския лешояд в България (2009-2018)
Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания (Бернска конвенция)
Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция)
Конвенция по международна търговия със защитени видове от дивата флора и фауна (CITES)
Международен съюз за опазване на природата (IUCN)